Често задаван въпрос с не еднозначен отговор. Зависи - някои работят, други не. В тази статия ще направим преглед на видовете инвертори за фотоволтаични централи в контекста на това, доколко те могат да се използват за аварийно захранване. Традиционно започваме с

Накратко

Мрежовите инвертори не могат да отдават електричество, ако токът спре. Това са инверторите, включени в нашите комплекти без батерия, например BOOST 5000 или инверторите от серията X1-MINI.

Хибридните инвертори могат да продължат да отдават електричество, ако тока спре, но с някои условности и ограничения. Такива са инверторите от серията X1-Hybrid, включени в системите с батерия, като Hybrid 5000.

Надълго

Мрежовите инвертори, както е видно и от името им, са постоянно свързани в паралел с мрежата. По този начин те получават едно невероятно предимство - работейки в паралел с мрежата, тяхната максимална мощност не е ограничаваща за максималната мощност на товарите. С други думи, те не са тясното място в системата, защото те комбинират произведената от тях енергия с тази от мрежата, като мрежата може да поеме недостига на енергия, ако консумацията надвиши производството. Нещо изключително важно, когато генерираната мощност е толкова непостоянна във времето, каквото е слънчевото греене. Всеки ден мощността на инвертора се променя от нула (през нощта) до максимума (на обяд), да не говорим за резките промени в мощността, когато над панелите премине облак. Никой не иска пералнята да забие по средата на програмата, защото над панелите е преминал облак за минута-две, а точно това би се случило, ако инверторът не е свързан към мрежата. Наред обаче с предимствата, паралелното свързване носи и определени ограничения. Едно от тях е възможността при наличие на генерираща мощност във вече изключен клон на мрежата, тя да продължи да държи под напрежение този изключен клон (да връща ток) - нещо, познато като "обратно напрежение", и изключително опасно за мрежата и за безопасността на работещите по поддръжката й. Подари тази особеност в повечето държави в света има специфични изисквания, които не допускат инверторите за фотоволтаични централи да продължат да отдават енергия при отпадане на напрежението от мрежата. Действащите в момента стандарти за безопастност в ЕС определят минималните изисквания към инвертора, който трябва да се изключи веднага след отпадане на напрежението. Затова и всички мрежови инвертори, предлагани на нашия пазар, трябва да спрат незабавно, ако токът спре. И нека пак да повторим - това не е породено от наличие или не на съответната функционалност в тях, а от изискванията за безопасност, които са задължителни. Спре ли тока - спират и те. Мрежовият инвертор, наричан още on-grid инвертор, не може да се ползва като аварийно захранване. Такива са почти всички инвертори на централи, предназначени за продажба на електроенергия. Ето как изглежда блоковата схема на свърване на мрежов инвертор:

Свързване на мрежов (on-grid) инвертор.

Хибридните инвертори обаче преодоляват този недостатък, като имат възможност да продължат да отдават енергия при спиране на тока. Наименованието хибридни идва от това, че те работят както като мрежови, когато има ток, така и като островни (off-grid), когато няма ток. За разлика от мрежовите, при тях има две точки на свързване на инвертора към мрежата - едната е GRID, която се свързва към мрежата, а другата OFF-GRID, към която се свързват товарите, които ще имат аварийно захранване, когато спре тока. Можем да приемем, че GRID е както вход, така и изход, а OFF-GRID е само изход. Off-gird изхода може да бъде маркиран и като EPS (Emergency Power Supply, аварийно захранване). По този начин при спиране на тока инверторът може да пусне захранване на консуматорите, свързани към off-grid изхода, без да държи под напрежение изключения клон от външната мрежа - така условията за безопастност ще бъдат изпълнени, а във вътрешната мрежа ще има ток. Подобна функция имат и така наречения ATS (Automatic Transfer Switch) превключватели, с които са оборудвани някои модели агрегати за аварийно захранване с ДВГ. При този начин на свързване обаче има друго условие, с което е важно да се съобравяваме - мощността на консуматорите, включени към EPS изхода не може да е без ограничение, както е при мрежовите. Ограниченията идват от два фактора:
- максималната мощност на инвертора не бива да се превишава, защото при спиране на тока това ще доведе до претоварване на инвертора и изключване със съобщение за грешка;
- максималната мощност, която батериите могат да отдадат, също не бива да се превишава, защото това също ще доведе до грешка "overload fault" и съответно спиране на инвертора.

Имайки предивд горните условия, в практиката е най-добре товарите да се разделят на две - такива, които няма да се захранват в авариен режим, и такива, които ще имат захранване в авариен режим. Така ще се възползваме от предимствата на двете технологии, защото може да свържем големите товари към мрежовия изход на инвертора, където няма ограничение за мощността им, а ще имаме захранване на аварийните товари, дори и когато токът спре. Това нагледно е показано на долната примерна схема на свързване на хибриден инвертор SolaX X1-Hybrid.

Примерна схема на свързване на хибриден инвертор

В заключение - мрежовите извертори не могат да изпълняват функциите на аварийно захранване, а хибридните инвертори с батерия - могат. Съответно при системи, изградени с мрежови инвертори, няма да има ток, когато токът спре. При системите с хибридни инвертори е възможно да има ток, когато токът спре, но това зависи от заряда в батериите и производството на панелите в текущия момент. Пример - ако токът спре през нощта и батерията е празна, то няма от къде инвертора да вземе енергия, която да преобразува и да пусне към консуматорите.